Тракийски култов комплекс при село Татул

На 200 метра от село Татул се намира един от най-величествените тракийски мегалитни паметници по българските земи. Комплексът се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост. За неговата точна датировка още се спори, тъй като се откриват материали от различни епохи. Подобно на Перперикон, на Татул се наблюдава приемственост между езическите култове и християнството.
На скалния връх са издълбани два гроба, към които водят изсечени в скалите осем стъпала. По съседните канари са оформени култови площадки, ниши, системи от улеи и басейни. Смята се, че освен светилище за жертвоприношения, Татул вероятно е бил и място за наблюдение на Слънцето.
Мегалитът е с ориентация изток-запад и издяланите процепи в скалите ”улавят” лъчите в точно определени дни от годината - четирите равноденствия.
Известни са невероятните астрономически познания на траките. Според елинските хронисти тракийските жреци са познавали поименно 500 звезди и са синхронизирали календара си по движението на небесните тела.
Тракийската обредност е свързана най-вече с култа към Слънцето. По всяка вероятност жертвоприношенията са се извършвали при изгрев или залез.
Светилището над Татул е съществувало още през ХV-ХIV в. пр.Хр. В къснобронзовата и ранножелязната епоха жертвените олтари са били открити.
Намерени са около 30 глинени олтара и още толкова ритуални съда.
При разкопките на мястото са открити керамичен жезъл на жрец, запазено глинено кандилце с красиви орнаменти, прешлен за вретено, тежест за вертикален стан във форма на пирамида, много керамични предмети, монети от IV-III в. пр.Хр., части от керамична маска на Дионис и др.
Сред находките е статуетката на гол мъж, който с едната си ръка е подпрян на лира, а с другата държи плектрон (пластинка от дърво, кост или друг материал, с която се докосват струните на музикален инструмент).
Според някои учени статуетката най-вероятно изобразява прочутия тракийски певец и герой Орфей, а светилището е негов хероон (гробница), построен през елинистичната епоха (IV-III в. пр.Хр.).
По-късно, когато римляните идват на Балканите, храмът е обновен - около средата на I в. сл.Хр. Между елинистичния и римския период има слой, дебел около 1.4 метра.Археологическите проучвания на култовия паметник при Татул продължават.